Вредители на тиквените култури в градината

Наблюденията показват, че ако в началото и в края на засадените лехи, това ще изплаши въшките от тиквените култури.  Есента орежете тагетес, изсушете го и го съхранете до следващия сезон. За сухите растения в (1/2 кофа) се залива топла вода (10л) и дървесна пепел, престоява 2 часа, процежда се, добавя се 40г настърган сапун и с тази настройка ще обработите растенията.

Ако досегашните мероприятия не помагат и въшката буквално е окупирала растенията, опръскайте ги с „Инта-виром“ (1 таблетка на 10л вода), по 1,5л на 10-и², се провежда една обработка от началото на растежа на растението.

Белокрилата – малка пеперуда, която бързо лети е неприятен вредител. Личинките се загнездват на ниската страна на листата, като се хранят от сока на растението. Те извличат лепкавото вещество, на който се развиват гъбички, затова листата изглеждат черни. Изсмуквайки сока от листата, вредителите предизвикват потискане на растението. Женските зимуват в топлите оранжерии, даже в почвата. Борбата с белокрилата пеперуда се затруднява от нейната голяма плодовитост.

Опитът показва, че най-ефективният способ за борба е опръскване на растението с чиста вода, особено по-ниските части на листата, където вредителите се разполагат. Водата отмива личинки и пеперудата умира. След това почвата трябва щателно да се разрови на дълбочина 1-2см или да се подсили с торф или хумус. При необходимост опръскването се повторя. В не големи оранжерии с такива способи може да се избавите от белокрилите пеперуди. Възможно е  по ъглите на оранжерията да се напръска с цигарена пепел, аромата, на който привлича белокрилата пеперуда. Как толкова вредители те се захващат на храста от миризмата на тютюн  и после може да се обработят с „Инта-виром“ (1 таблетка на 10л вода), а също може просто да направите профилактично  опръскване с „Инта-виром“ (преди начало на растежа).

Молец – много неприятности допринася на градинарите. Те предпочитат по-сурови места, живеят в богата почва, където има по-голяма концентрация на хумус. Особено голяма вреда молците причинява на растенията, отглеждани в оранжерии и парници. Това крупно насекомо, достигащо до 5 см в дължина, тъмнокафяво на цвят. Предните му крака са мощни, широки и плоски, със зъбци, приспособени за копане в земята. Личинките му приличат на възрастно насекомо само, че с по-малък размер. Молецът живее в хоризонтални дупки, при хранене той подгризва и яде всички – корени, подземните части на стеблата, изяжда семената, насаждения като коренища и грудки. Молецът често обитава оборски тор и прелита в съседни участъци. Заселението на молците може да се види по повърхността на почвата в леговища с не големи отверстия. Тези леговища особено се забелязват след дъжд, затова те бързо засъхват. Подвижността на молеца зависи от температурата, колкото е по-хладна почвата, толкова повече той е по-вял, в топлото време той се движи много бързо. При температура 5-6 градуса той се приготвя за зимуване, в клъстери от растителни остатъци, в купчина тор, торф, дървени стърготини и други места. Леговищата им се устройват на дълбочина до 1 метър.

Плодовете на динята

Плодовете на динята се ценят заради съдържанието на голямото количество разтворени захариди (фруктоза, глюкоза, захароза, малтоза), пектинови вещества, голямото количество влакна, максимално количество магнезий, богат набор на витамини и минерални соли. Динята отдавна е призната за ефективно средство при лечение на болести на пикочния канал, при малокръвие и подагра. Това великолепно дуеритично средство, помага и способства на организма да отделя течности и вредни токсични вещества. Целулозата усилва перисталтиката на храносмилателния тракт и ускорява понижението на холестерола. Благодарение на съдържанието на желязо и фолиева киселина той ще способства за кръвообразуването, затова консумирането на диня се препоръчва при малокръвие. Целулозата на динята омекотява работата на стомаха, способства за нормализацията на процеса на храносмилането при болезненост на жлъчния мехур.

Диетолозите считат, че трябва да се проведат разтоварващи дни, в които може да употребявате до 2,5 кг диня. При бъбречнокаменна болест под влиянието на динята алкалната реакция на урината се повишава, много соли преминават в разтворимо състояние и се отделят от организма благодарение на пичогоният ефект. За лечение на този недъг динята е нужно да се употребява равномерно в течение на няколко дни и даже е желателно 1-2 пъти на денонощие. Динята е отлична храна при склероза, подагра, артрит и др.

Видове сортове:

„Огън“ – най-разпространеният и любим на градинарите. Плодовете са шарени, гладки, тъмнозелени с едва забележима линия, не големи – тежат до 2,5 кг. Месото им е с диаметър около 25 см, яркочервено, нежно, зърнесто, сочно и сладко. Растението е устойчиво към понижени температури на въздуха. За най-добър урожай е необходимо да се проведе ръчно опрашване и да се отстранят излишните завръзи.

„Зенит“ – нов ранно зрееш сорт, предназначен за израстване под надеждно укритие. Плодовете са шарени, удължени и тежат до 12 кг, в светло червен цвят на месото, отличен вкус, тънка кора. Започва да съзрява в края на юли.

„Щедър“ – също нов ранно зрееш сорт, съзрява 7-10 дни по-късно, но дава висок урожай. Плодовете са големи и тежат до 15 кг.

„Борчански“ – сорт ранно зрееш, първите плодове съзряват  63-65 дена след появяване на издънки. Растението е с дълги камшици. Плодовете са овални, гладки, зелени, с рисунки във вид на меридиани, тежат около  2,6-2,8 кг.

„Роза от югоизток“ – сорт ранно зрееш, съзрява след 76-90 дней. Плодовете са същите, като при сорта „Зенит“, но по-малки (до 3 кг). Месото им е ярко — малиново, нежно, зърнесто и много вкусно.

„Скорик“ – ранен сорт, първите плодове съзряват 62-87 дена от появяването на издънки. Растението е камшично, като главния филиз е дълъг. Плодовете са кръгли, гладки и тежат 2,1-3,3 кг. Месото е яркочервено, нежно, сочно, сладко, със силен аромат. Дава обилен урожай.

Подхранване на Хортензия

За да може хортензията да цъфти обилно и продължително време да расте без пресаждане на едно и също място е, необходимо ежегодно да се внасят подобрители. Първото подхранване трябва да стане през втората половина на май, с разтвор лопен в концентрация 1:15. Растението може да се подхрани с разтвор от селитра 20-25г на 10л вода. При втори път хортензията може да се подхрани в началото на юни, като се добавят подобрители – 10-15г суперфосфат и 10-15г калиеви соли. Калиевите соли може да се заменят с 20-30г пепел. Третото подхранване може да стане в началото на юли със същите подобрители, с които е извършено второто подхранване, но количеството на азотните подобрители се намалява. Четвъртото подхранване на растението се извършва в края на юли, но само с минерални подобрители: суперфосфат 15-20г, калиеви соли 15-20г (или пепел 30-40г) на 10л вода.

Извършването на подхранване следва да е след дъжд или предварително полят участък. При избор на подхранване за предпочитане са органичните подобрители, защото те дават най-добър резултат. Имайте предвид, че както органичните, така и минералните подобрители е необходимо да се поставят под основата на храста, за да се предотврати окапването на листата. От средата на август подхранването се прекратява, за да не може растението да даде вторичен ръст на издънки.

Грижа

Режимът на поливане се диктува от временните условия на сезона. Предимно растението се полива през втората половина на деня. Най-добре е, да ги поливате по-рядко, но, обилно, за да може водата да проникне на дълбочина в почвата. След 2-3 поливания е необходимо почвата да се окопае. Есента, преди земята да замръзне, всичките издънки на хортензия се изрязват и се премахват от основната, защото на тях могат да се развъждат вредители, които носят болести.

Размножаване на многогодишната хортензия

Многогодишната хортензия се размножава чрез деление на храстите, стеблени резници и аксиларни пъпки с листа. Пътят на деление на храста е, един от най-простите способи за размножаване на хортензията. При деление на храста се внимава леко да се отдели чрез разклащане коренът от земята, внимателно да се отделят корените шийки, а след това се отделят произлизащите от тях корени. На всяка отделна част трябва да има пораснали пъпки (очички), защото корен без пъпки загива. Ранната пролет всички части на разделените нови корени се захващат най-добре, защото температурата на въздуха през този сезон е най-благоприятна за вкореняване, отколкото през лятно – есенният период. Освен това, през пролетта храста може да се раздели на много части. Растенията, пресадени през пролетта боледуват по-малко и през есента започват да цъфтят. При деление на храста през лятото е необходимо да се полагат особено щателни грижи и регулярно поливане.

Съществува още един начин на деление на храстите – с оставяне на коренната част на място и неговото вкопаване в земята. С остра лопата храста се разрязва на две части. Едната от тях заедно с корените и почвата се отстраняват. В образувалата се дупка се добавя подхранена почва и втората част на храста ще продължи да расте. Извадената първа част на корена се засажда на ново място или се дели на няколко малки части. Ако сме разделили на няколко части коренището, правим дупки в където желаем да посадим нови храсти и ги засаждаме. Като разделените храсти е, най-добре да се посадят в облачно време, преди да завали дъжд, за да се предпазят от изсъхване.