Наблюденията показват, че ако в началото и в края на засадените лехи, това ще изплаши въшките от тиквените култури. Есента орежете тагетес, изсушете го и го съхранете до следващия сезон. За сухите растения в (1/2 кофа) се залива топла вода (10л) и дървесна пепел, престоява 2 часа, процежда се, добавя се 40г настърган сапун и с тази настройка ще обработите растенията.
Ако досегашните мероприятия не помагат и въшката буквално е окупирала растенията, опръскайте ги с „Инта-виром“ (1 таблетка на 10л вода), по 1,5л на 10-и², се провежда една обработка от началото на растежа на растението.
Белокрилата – малка пеперуда, която бързо лети е неприятен вредител. Личинките се загнездват на ниската страна на листата, като се хранят от сока на растението. Те извличат лепкавото вещество, на който се развиват гъбички, затова листата изглеждат черни. Изсмуквайки сока от листата, вредителите предизвикват потискане на растението. Женските зимуват в топлите оранжерии, даже в почвата. Борбата с белокрилата пеперуда се затруднява от нейната голяма плодовитост.
Опитът показва, че най-ефективният способ за борба е опръскване на растението с чиста вода, особено по-ниските части на листата, където вредителите се разполагат. Водата отмива личинки и пеперудата умира. След това почвата трябва щателно да се разрови на дълбочина 1-2см или да се подсили с торф или хумус. При необходимост опръскването се повторя. В не големи оранжерии с такива способи може да се избавите от белокрилите пеперуди. Възможно е по ъглите на оранжерията да се напръска с цигарена пепел, аромата, на който привлича белокрилата пеперуда. Как толкова вредители те се захващат на храста от миризмата на тютюн и после може да се обработят с „Инта-виром“ (1 таблетка на 10л вода), а също може просто да направите профилактично опръскване с „Инта-виром“ (преди начало на растежа).
Молец – много неприятности допринася на градинарите. Те предпочитат по-сурови места, живеят в богата почва, където има по-голяма концентрация на хумус. Особено голяма вреда молците причинява на растенията, отглеждани в оранжерии и парници. Това крупно насекомо, достигащо до 5 см в дължина, тъмнокафяво на цвят. Предните му крака са мощни, широки и плоски, със зъбци, приспособени за копане в земята. Личинките му приличат на възрастно насекомо само, че с по-малък размер. Молецът живее в хоризонтални дупки, при хранене той подгризва и яде всички – корени, подземните части на стеблата, изяжда семената, насаждения като коренища и грудки. Молецът често обитава оборски тор и прелита в съседни участъци. Заселението на молците може да се види по повърхността на почвата в леговища с не големи отверстия. Тези леговища особено се забелязват след дъжд, затова те бързо засъхват. Подвижността на молеца зависи от температурата, колкото е по-хладна почвата, толкова повече той е по-вял, в топлото време той се движи много бързо. При температура 5-6 градуса той се приготвя за зимуване, в клъстери от растителни остатъци, в купчина тор, торф, дървени стърготини и други места. Леговищата им се устройват на дълбочина до 1 метър.